Вместо Честита Нова година....

Желая Ви достатъчно слънце, за да запазите мирогледа си светъл.
Желая Ви достатъчно дъжд, за да оцените слънцето още повече.
Желая Ви достатъчно щастие, за да запазите духа си жив.
Желая Ви достатъчно болка, така че и най-малките радости в живота да изглеждат много по-големи.
Желая Ви да получите достатъчно, за да задоволите желанията си.
Желая Ви да загубите достатъчно, за да оцените това, което имате.
Желая Ви достатъчно 'Здравей!', за да Ви дадат сили за последното 'Довиждане!'

И накрая :

Честита Нова и Светла 2010 година!!

И още Каварна...

UNFORGETTABLE!!!!!!!!!!!!!!!!!

Прав ток / Променлив ток

Там сме - София ,14 май,петък ,21 часа - Национален стадион "Васил Левски".
Динозаврите на рока идват!!!
Още една сбъдната детска мечта - да бъда на концерт на лудите електричари и подскачащия Ангъс Янг!
Вчера купихме заветните билети , звъннахме на няколко приятели от цяла България,за да съберем рок-тайфата за заветното събитие.След Каварна и този концерт,следва Металика,още не ясно кога и къде...
Усещам ,че се превръщам в групарче -тийнейджърче.
Nice...
Ами това е ,май.
Искам да ви споделя и ,че снощи спах с билетите на AC/DC под възглавницата..
Велико!!!!!

E = m.c2

„Нищо истински ценно не може да бъде постигнато в резултат на амбиция или обикновено чувство за дълг. То може да бъде постигнато само чрез любов и преданост към хората и към действителните неща”.

A. Айнщайн

За грешките и хората

Половината от нашите грешки в живота идват от чувства там, където сме длъжни да мислим , и от мисли там, където трябва да чувстваме.

Каварна.RAINBOW.Завинаги

Честит празник,скъпи студенти!

Gaudeamus igitur, Juvenes dum sumus;
Post jucundam juventutem,
Post molestam senectutem
Nos habebit humus!

Vivat academia, Vivant professores,
Vivat membrum quodlibet,
Vivant membra quaelibet,
Semper sint in flore!


Хайде да се веселим, докато сме млади!
След радостната младост,
след отегчителната старост,
ще ни притежава пръстта.

Да живее Училището, да живеят професорите!
Да живее всеки.
Да живеят всички.
Нека всичко да цъфти!

Магистрали

”Когато толкова много са самотни,невероятно егоистично е да си самотен сам.”
Тенеси Уилямс

Светът,който познавам

Нямам думи....Чиста поезия с китари и цигулки....


The world I know

Has our conscience shown?
Has the sweet breeze blown?
Has the kindness gone?
Hope still lingers on

I drink myself of newfound pity
Sitting alone in New York City
And I dont know why

Are we listening?
Hymns of offering
Have we eyes to see?
Love is gathering

All the words that Ive been reading
Have now started the act of bleeding
Into one,Into one

So I walk up on high
And I step to the edge
To see my world below
And I laugh at myself
While the tears roll down
Cause its the world I know
Oh its the world I know

Мечтател

Не позволявай на огъня,разпален от неудържима искра,да изгасне в безнадеждните замени на "не съвсем", "все още не" и "не точно".
Не позволявай на героя в душата ти да изчезне в самотното осуетяване на живота,който заслужаваш и никога не си могъл да достигнеш.
Светът,който желаеш, може да бъде спечелен.
Той съществува. Той е реален.Той е възможен. Той е там.
Той е твой.

лято

Малко снимки от различни кътчета на милата ни татковина,които посетих това лято


В Котел , в механичката в нашата къща



Котел - входът на парк "Изворите"


Етнографският музей в Котел



Националното училище за фолклорни изкуства - Котел



<

Римската вила "Армира" край Ивайловград




Стената на язовир "Ивайловград"



Бариерата на контролно - пропусквателен пункт върху стената на язовир "Ивайловград" - граничната зона , на която ни спряха полицаите за проверка..






За риба / е , нищо не уловихме ,де , но начесахме крастата си.../


Ивайловград





Някъде из Източните Родопи-най-мистичната планина



Хухла, Ламбух и Камилски дол - култови села,с култови имена в една култова планина-Родопите


В Хасково - един красив,подреден европейки град.

пънк завинаги

Пънку нема да умре....
Една незабравима фраза от края на 80-те-годините на новата вълна в музиката и мисленето , на неформалните организации и "Екогласност",на "Кравай" ,"Синьото кафе" и "Попа",на "Нова генерация" и Милена и "Ревю"....
Трубадурите на промяната-промяна в душата , в съзнанието , в обществото...
20 години по-късно , 09.08.2009 година,20 часа
Летният театър - Бургас
Концертът " Веднъж и завинаги",за втори път след София
"Контрол" с Кольо Гилъна , "Ревю" с Милена Славова и "Хиподил" със Светльо...
Незабравимо , безценно , неподражаемо....


Поздрави за Девил и Феникса...Къде ли сте сега , момчета?

Директор на водопад

На крака сме родени
със краката твориме,
по познати пътеки
всички дружно вървиме,
общо взето щастливи,
общо взето нещастни,
домовете ни пълни,
но главите ни празни.

От сън уморени
по бюрата лежиме,
носим пълни кореми
и затова ще тежиме,
с бързината на мравки,
но с идеи големи,
всеки се бърка
в чужди проблеми.

Припев:
Вишист до вишиста,
комин до комин,
пушеци разни,
бял, червен и син.
Животът е труден,
но понякога плах,
наляво да тръгнем,
но със десния крак.

От яйцето със песен
валяк път си пробива,
всичко що е природа
със асфалт ще залива
магистрали и централи,
завод до завод,
всички дружно вървиме
към научен възход.
Искам да бъда директор, на водопад!

Един гений си отиде

Дълго мислих как да започна този пост и какво да напиша в него....Вече 5 дена го умувам...
Знам ,че няма незаменими хора ,но сега вече съм сигурна,че има незабравими такива....
Знам също, че за него е трудно ,не,направо невъзможно , да се пише в минало време...
Не знам дали има по-известна личност в модерната история на света - може би само Господ и Папата.Не знам дали има по-талантлив човек в областта на музиката.
Знам само,че няколко поколения деца отраснаха с неговото незаменимо присъствие и това наложи отпечатък върху живота им.
Не знам дали има по-добър човек от него - може би Майка Тереза.Построи ранчото Невърленд,за да изживее детството , което никога не е имал.Дари 300 милиона за гладуващите деца от своите пари . Парите ,на които той не отдаваше голямо значение..
Не знам дали имаше по-трагична личност от него - може би Елвис...
Не знам дали имаше по-хулен , отритван и опетняван човек от него - може би разпънатия на кръст Христос....
Но аз знам , че той не беше просто Краля на попа ,той беше Господ на музиката.
Животът му беше фантазия и трагедия...
Още приживе беше обявен за музикална икона....
Сега смъртта му го превърна в легенда....
Джако сега е при звездите , открил своя Невърленд.
Той крачи като Малкия принц с лунната си походка и се носи като Питър Пан в безкрая.

Само Господ спечели от смъртта му,защото при него отиде още един ангел.

Да сведем глави за малко и да отдадем почит на незаменимия ,гениалния МАЙКЪЛ ДЖЕКСЪН.

Нашето детство

Приятели,ровейки се безразборно в нета , попаднах на едно истинско богатство,полъх от годините на безгрижието , спомен от света на мечтите и белег,че все още сме живи и истински.Ето,подарявам ви това съкровище-насладете му се.

Сайт "Нашето детство"-за децата от 60-те,70-те и 80-те години на 20 век.



Къде остана детството?


Къде ми са детските книжки,
кажи ми мой прашен сандък?
Закусиха сивите мишки
с вълшебните букви - язък!

Къде ми е класната стая,
къде е коравият чин,
а, б, в, тире, запетая,
забравих ги вече - амин!

А днес моят собствен наследник
извършва геройски бели.
Не съм се изгубил безследно
щом той ме повтаря, нали?


Къде е момчешката дързост,
след мене защо не върви,
отминаха стъпките бързи
и ехо не чувам, уви.

Къде ли се водят войните
за мойте наивни мечти,
дали пък не са ми сърдити,
че съм ги отрекъл почти?

А днес моят собствен наследник
извършва геройски бели.
Не съм се изгубил безследно
щом той ме повтаря, нали?

Щом той ме повтаря, дали?

Ето как стоят нещата.....

This is how it works
You're young until you're not
You love until you don't
You try until you can't
You laugh until you cry
You cry until you laugh
And everyone must breathe
Until their dying breath

No, this is how it works
You peer inside yourself
You take the things you like
And try to love the things you took
And then you take that love you made
And stick it into some
Someone else's heart
Pumping someone else's blood
And walking arm in arm
You hope it don't get harmed
But even if it does
You'll just do it all again.

Суматоха

Не ми се спеше и както се ровичках из дебелите , стари и прашни книги , попаднах на една проза на Карлос Кастанеда , която ме запрати някъде в дискомфорта , пося смут в малката ми душичка и съвсем ме разсъни окончателно.
Беше като удар в сплита , от който или отрезвяваш мигновено , или се парализираш. При мен последствието изпревари причината.Фразите не бяха просто красиви балони, пълни с хелий , от който , ако вдишаш , гласът ти изтънява до комично-пуберски тоналности ...И аз реших да ги споделя с приятелите си / по законите на всемирната емпатия / .
Човекът очевидно се оказва :
1. единственият вид в животинското царство , живеещ не само като консумент , но и като консуматор ;
2. единственият биологичен вид , унищожаващ ареала , който обитава / по народному сече клона , на който седи /;
3. единственият "доминиращ" вид , на който еволюцията е подарила второсигналната концепция за света , наречена Разум ;
4. единственият вид , чиито индивиди тежат с 21 грама повече приживе , отколкото след смъртта си / Дали наистина душата тежи толкова ? Или животът ?/;
5. единственият вид ,натоварен с парадоксалната трагедия всеки да се ражда различен и свободен , а да живее еднакъв и прикован към Вездесъщия Социум.
Ето , затова , аз реших просто да натисна " Send" и да ви изпратя моята среднощна суматоха.
Keep thinking......

фраза на деня

Животът не е поредица от и... и... и... Животът е поредица от или... или... или...

Ако двама...

Ако двама тръгнат от два края на един мост,значи ли това,че вървят един към друг?
Ако двама вървят един към друг ,значи ли това,че ще се срещнат?
Ако двама се срещнат , значи ли това ,че ще се спрат един до друг?
Ако двамата се спрат , значи ли това , че ще останат заедно?
Ако останат заедно , ще продължат ли в една посока?
Ако продължат в една посока,ще се разделят ли някога пътищата им?
Ако пътищата им се разделят,изхождайки от това,че Земята е кръгла,ще се срещнат ли някога пак?
Ако се срещнат отново , ще останат ли заедно или всеки ще продължи в своята посока???

STAY WITH ME AGAIN

stay with me again,
stay with me, my friend,
and I wonder (and I wonder)


от очите ти дъжд вали
и боли от дъжда, боли.
всичко свърши, нали, или?

в твоя сън ме пусни, боли.
тук с теб сме били, нали?
всичко свърши, нали, или?

и край мене мъгли, вали.
пак ще бъдеш с мен, нали?
всичко свърши, нали, или?

от очите ти дъжд вали
и боли от дъжда, боли.
всичко свърши, нали, или .....

Носете си новите дрехи, момчета!

Носете си новите дрехи, момчета!

Не казвайте утре ще бъдем красиви!
Не казвайте утре ще бъдем щастливи!
Не казвайте утре ще бъдем, ще бъдем...
Ще обичаме утре,
утре ще бъда любим.
Носете си новите дрехи, момчета!
Падаме, както ходим, умираме, както спим.

Не казвайте утре ще почнем голямото,
днес да спечелим пари за прехраната.
Не казвайте утре ще бъдем честни!
Днес тихичко ще се проврем...
Носете си новите дрехи, момчета
Ходейки падаме, сънувайки мрем.

Не казвайте утре със вик на площада
ще кажа истината, после - на клада!
На клада, но утре, а днес потърпете.
Днес се налага да премълчим.
Носете си новите дрехи, момчета
Падаме, както ходим.
Умираме, както спим.

Стефан Цанев


Живейте , както се чувствате най-добре в момента. Животът е една красива градина, от която трябва да откъснете и изядете възможно най-вкусните плодове. Бъдещето ще бъде такова, каквото Господ го е отредил и какъвто ви е бил късмета...

Почивай в мир , Дианка!Винаги ще си в мислите ни ,мило детенце!

ТУРИСТИЧЕСКА ДЕСТИНАЦИЯ - БЪЛГАРИЯ

Географско разположение:

България е сравнително малка страна известна като външна граница на Европейския съюз, но под огромно влияние на Русия и Турция.


Население:

Голяма част от населението е съставено от настоящи емигранти, бъдещи емигранти и столичани от провинциален произход.


Политика:

Страната в момента се управлява от трима души: Руснак, Испанец и Турчин. Управляващите се редуват през четири години като след цикъла управляват всички заедно.
Гласоподаватели се внасят предимно от чужбина. Извозват се с рейсове и тирове до самите урни.
Всеки гласоподавател гласува най - много два пъти за една и съща партия, но в различни градове.


Икономика на страната:

Населението на страната е известно с това, че харчи много повече отколкото има.
Няма инфлация, няма скок на цени, няма икономическа криза в следствие на което няма заплати, а пенсионерите получават пенсии подобни на стипендии.
Ако някой случайно ви поиска фактура ще трябва да намерите кв. “Илиянци” в столицата.
В България парите са за пране, данъците за укриване, а ДДС - то за източване.


Здравно осигуряване:

Лекарите предлагат комплексни услуги, което много улеснява пациентите.
От прием в кабинет през продължително лекуване до кремиране. Колкото по - скъпо е лечението, толкова е по продължително.
Подписвайте договори с лекуващите за конкретна сума, защото по време на лечението сумата започва да расте. Лекарите имат много пациенти и не могат да помнят всички индивидуални уговорки.
Ако попаднете в болница помнете: Мед. сестри пият кафе, а лекарите марково уиски. Носете в изобилие.


Хранително вкусова промишленост:

България е известна като страната на киселото мляко. Произвежда се от най - финото нишесте. Хляб се прави от набухватели, а кренвирши от мека тоалетна хартия. Сламите са богати на калций поради голямото съдържание на рога, копита и кости.
Ако храните се съхраняват добре може да не загубят качествата си с години.
Връщат се при при производителя, когато не са продадени и срокът им на годност се удължава.

Образование:

Законна диплома може да се купи на добра цена, но все пак ако решите да учите ще ви излезе много по - скъпо.
Дипломирането в страната е дълъг и сложен процес. Именити професори, доценти и асистенти заменят изпити за секс, алкохол, подаръци или пари. С учене не става, но учебници трябва да имате. Издават ги самите преподаватели. Желателно е да си ги закупите от тях, за да се спести процента на книжарницата.
След дипломирането задължително започнете работа, по друга специалност, ако искате да правите кариера.


Правосъдие:

В станата законодателната система работи перфектно. Делата се гледат с години, но когато натрупате голям брой провинения има вероятност да получите условна присъда.
За да лежите в затвор, трябва да отговаряте на определени изисквания, да имате сериозни политически препоръки и голямо търпение. Не става от раз.

Култура:

Порно индустрията в страната е много силно развита под името поп - фолк или чалга и се поднася с една и съща музика.
Поп - фолка е “софт” порното, а чалгата - “хард”. Разликата е единствено в текстовете на плейбеците.


Няколко съвета за посетители:

Такситата в България са на около 0,30 евро на километър, но за 10 км. може да платите около 60 евро, особено, ако наемате от летище или гара и не говорите български.
Теглите ли пари от банкомат, трябва да знаете, че наоколо дебнат папараци.
Ако шофирате, бъдете внимателни и правете път на състезателите около вас.
Когато ви спре полиция на пътя на въпроса: “Ами сега какво правиме?”, може да отговорите с 5 или 10 евро. Ако нямате дребни, ще ви върнат ресто.

Заповядайте в България, приключението си заслужава.

Зюмбюл Силвестарс - публикувано в Freelife.bg

Планината

Част втора

Валевци

Продължихме към Севлиево,знаехме,че трябва да търсим село Валевци,по поречието на р.Росица.
Никога не бях ходила по тези места.Китни,чисти,подредени селца,запустяващи,тук-там се мерне каскета на някой клатушкащ се дядо и бастунчето на трепереща от тежестта на годините си бабичка.Кучета ,кокошки и коне.
И една дива,нахално свежа и независеща от нищо и от никого красива,красива природа...
Намерихме вилата и ловното стопанство,където вече ни очакваха приятелчетата - от София, Пловдив ,Варна и от какви ли не още краища на милата ни татковина.
Камината отдавна гореше ,виното искреше в чашите и в очите на част от тайфата.
Няма такова чувство,повярвайте ми,което да се сравни с влизането в топла хижа с камина и вино привечер в планината.А навън Здрачът броди между клоните на дървета,студът влиза под кожата , чува се вълчи вой .....и изведнъж изтерзаната ти душа потъва в топлината на къщурка,сгушена в Балкана.
Чувството е наистина много хайтовско,може би дори радичковско-неземно,нереално и все пак , природно предопределено.
А навън ,по моравата бягат коне - бял и черен - като истински еднорози . Само сенките им се виждат,но ти усещаш вятърa в гривите , устремa в пръхтящите ноздри и нетърпението ,насъбрало се в копитата им.



Следва продължение...

Легендата Кърт Кобейн

"I found it hard
Its hard to find
Oh well, whatever, nevermind..."


Ако беше жив ,на 20 февруари Кърт щеше да навърши 42 години.
Той избра да изрази своята ярост чрез музиката. И избра правилният начин, с който светът ще го помни още дълги десетилетия!Пресата му залепи етикетът "Говорителят на изгубеното поколение Х" , а той се чувстваше толкова некомфортно от целият този шум около него,суетата и славата,която не беше търсил...Той и неговата група -"Нирвана" -станаха повратна точка в развитието на рок -музиката през 90-те години на миналия век.
Нирвана създадоха звук, идващ директно от сърцата на непокорните, разярени и сърдити млади хора, които искаха по някакъв начин да кажат НЕЩО на света, да надраскат нещо на стена, да изкрещят своята истина - "Everyone is gay!", "Turn the rage in bloom!", "Don't want to be alone!".
Ефектът бе поразяващ! Хората видяха в Нирвана искрата, която им трябваше, за да разпали в тях "teen spirit", да им даде желания импулс, да ги подтикне към протест, към действия.
И се възцари грънджът....
...Размъкнатите и съдрани дънки, пуловeрите, проядени от молци се превърнаха в мода, но те бяха и част от разбирането за различие, от желанието да НЕ СИ КАТО ДРУГИТЕ.
Нирвана се появи, за да помете всичко, натрупало се до този момент, като възвърне първичността на звука. Именно тази първичност хвърли в транс стотици хиляди фенове по целия свят!



Кърт се превърна в един символ за цяло поколение! Роди се, за да изгори 27 години по-късно в унищожителните пламъци на своята собствена комплицирана душа. Наркотиците, отчаянието или мнимата намеса на друг фактор погубиха Кърт Кобейн, но не успяха да хвърлят сянка върху монумента, който той остави след себе си. Нирвана са все още живи и техният порив никога няма да заглъхне!
"Трудно разбрах, че е трудно да разбереш!", беше казал Кърт в текста на най-известната си песен. Трудно е да разберем какво е било в мислите на този човек тогава, но чрез музиката на Нирвана можем да преодолеем собствените си трудности, разсъждавайки с неуморимата младежка енергия на тази група.
15 години след смъртта на Кобейн все още "мирише на тийнейджърски дух"! И феновете са все така истински. Защото когато го има факторът Нирвана, за фалш не може да става дума!


Няма значение защо и как , Кърт докосна безсмъртието...
Nirvana Forever

Планината

Част първа

Пътят

Решението дойде спонтанно.А и ние винаги сме готови за път.Един сак с дрехи,китарата,малко храна ,вино и настроение с шепи.
Не знаехме какво е мястото ,към което сме се запътили.Знаехме горе-долу къде се намира и че там ни чакат страхотните приятели от цяла България.
Беше 14 февруари.По медиите от една седмица предупреждаваха за невиждани снежни бури и кълняха никой да не пътува,освен ,ако от това не зависи живота му.
Тръгнахме рано сутринта - ясно слънце ,малко щипещ , но не нахален студ, прозрачен въздух и предчувствието за нещо празнично.Ни помен от наближаващи сибирски катаклизми..Ако сте пътували по надбалканския път от Бургас за София,през Казанлък,знаете,че той се вие през средата на България, току в подножието на цялата величественост на Балкана.Проходът Шипка беше отворен,сух и само с няколко самотни автомобила ,бързащи да се измъкнат от хватката на планината,уплашени от споменатите прогнози за настъпващ Армагедон.




След половин час сме в подножието на мемориала Шипка,който не се вижда от ледения
облак,нанизан отгоре му като на меч.
Изкачваме стълбите...и още една..и още една.От устата ми се отронва "О,Шипка",но не патетично по вазовски,а задъхано-укоряващо.Студеният вятър минава през ушите ми ,а по миглите ми се натрупва скреж.
Страшна и променяща се е планината през зимата,непредсказуема е.
И наистина пази тайните си,героизма си и монументалното си величие,скрито зад някой мъглив воал.
Само ехото е същото -стои си там и носи послания,болка и история "от урва на урва и от век на век".
Следва продължение...

обичам - не обичам

Обичам :

- изгреви и залези;
- сладолед ;
- деца ;
- остроумни хора ;
- Металика и Ред Хот Чили Пепърс ;
- синьо ;
- свобода ;
- сняг ;
- морето ;
- мащерка ;
- да спя в палатка ;
- разумният компромис ;
- китари ;
- джин с тоник ;
- дънки и металистки т-шъртки;
- дъгата;
- да пътувам , да пътувам , да пътувам....

Страхувам се от :

- предателство ;
- апатия ;
- глупостта ;
- болести ;
- смъртта......

Не обичам :

- бира ;
- двуличието ;
- агресията ;
- тахан - халва ;
- чалга ;
- повърхностни хора ;
- дъжд ;
- псевдоизкуството ;
- необратимостта на времето....

Хайде сега да анализрам отговорите си : обичам много повече неща ,отколкото не обичам.Не използвам думата
" мразя " ,защото не вярвам в омразата,която трови душата.
Аз съм един широкоскроен оптимист,който се страхува в нормални количества ,от нормални за повечето хора неща.Толерантна съм към нещата,които не обичам,защото тях ги обичат други хора.Хората са различни.За всеки влак си има пътници.
Страхът не ми пречи да живея щастливо.Защото хубавото в моя живот е повече от лошото.
Ако сглобя последните си отговори в едно изречение , то ще звучи така :
" Животът е едно непрестанно пътуване , въпреки необратимостта на времето и смъртта...".
"Въпреки " или " Заради " - не съм много сигурна....

Животът е уникално интересен и красив .

Точка.