Един гений си отиде

Дълго мислих как да започна този пост и какво да напиша в него....Вече 5 дена го умувам...
Знам ,че няма незаменими хора ,но сега вече съм сигурна,че има незабравими такива....
Знам също, че за него е трудно ,не,направо невъзможно , да се пише в минало време...
Не знам дали има по-известна личност в модерната история на света - може би само Господ и Папата.Не знам дали има по-талантлив човек в областта на музиката.
Знам само,че няколко поколения деца отраснаха с неговото незаменимо присъствие и това наложи отпечатък върху живота им.
Не знам дали има по-добър човек от него - може би Майка Тереза.Построи ранчото Невърленд,за да изживее детството , което никога не е имал.Дари 300 милиона за гладуващите деца от своите пари . Парите ,на които той не отдаваше голямо значение..
Не знам дали имаше по-трагична личност от него - може би Елвис...
Не знам дали имаше по-хулен , отритван и опетняван човек от него - може би разпънатия на кръст Христос....
Но аз знам , че той не беше просто Краля на попа ,той беше Господ на музиката.
Животът му беше фантазия и трагедия...
Още приживе беше обявен за музикална икона....
Сега смъртта му го превърна в легенда....
Джако сега е при звездите , открил своя Невърленд.
Той крачи като Малкия принц с лунната си походка и се носи като Питър Пан в безкрая.

Само Господ спечели от смъртта му,защото при него отиде още един ангел.

Да сведем глави за малко и да отдадем почит на незаменимия ,гениалния МАЙКЪЛ ДЖЕКСЪН.

Нашето детство

Приятели,ровейки се безразборно в нета , попаднах на едно истинско богатство,полъх от годините на безгрижието , спомен от света на мечтите и белег,че все още сме живи и истински.Ето,подарявам ви това съкровище-насладете му се.

Сайт "Нашето детство"-за децата от 60-те,70-те и 80-те години на 20 век.



Къде остана детството?


Къде ми са детските книжки,
кажи ми мой прашен сандък?
Закусиха сивите мишки
с вълшебните букви - язък!

Къде ми е класната стая,
къде е коравият чин,
а, б, в, тире, запетая,
забравих ги вече - амин!

А днес моят собствен наследник
извършва геройски бели.
Не съм се изгубил безследно
щом той ме повтаря, нали?


Къде е момчешката дързост,
след мене защо не върви,
отминаха стъпките бързи
и ехо не чувам, уви.

Къде ли се водят войните
за мойте наивни мечти,
дали пък не са ми сърдити,
че съм ги отрекъл почти?

А днес моят собствен наследник
извършва геройски бели.
Не съм се изгубил безследно
щом той ме повтаря, нали?

Щом той ме повтаря, дали?

Ето как стоят нещата.....

This is how it works
You're young until you're not
You love until you don't
You try until you can't
You laugh until you cry
You cry until you laugh
And everyone must breathe
Until their dying breath

No, this is how it works
You peer inside yourself
You take the things you like
And try to love the things you took
And then you take that love you made
And stick it into some
Someone else's heart
Pumping someone else's blood
And walking arm in arm
You hope it don't get harmed
But even if it does
You'll just do it all again.

Суматоха

Не ми се спеше и както се ровичках из дебелите , стари и прашни книги , попаднах на една проза на Карлос Кастанеда , която ме запрати някъде в дискомфорта , пося смут в малката ми душичка и съвсем ме разсъни окончателно.
Беше като удар в сплита , от който или отрезвяваш мигновено , или се парализираш. При мен последствието изпревари причината.Фразите не бяха просто красиви балони, пълни с хелий , от който , ако вдишаш , гласът ти изтънява до комично-пуберски тоналности ...И аз реших да ги споделя с приятелите си / по законите на всемирната емпатия / .
Човекът очевидно се оказва :
1. единственият вид в животинското царство , живеещ не само като консумент , но и като консуматор ;
2. единственият биологичен вид , унищожаващ ареала , който обитава / по народному сече клона , на който седи /;
3. единственият "доминиращ" вид , на който еволюцията е подарила второсигналната концепция за света , наречена Разум ;
4. единственият вид , чиито индивиди тежат с 21 грама повече приживе , отколкото след смъртта си / Дали наистина душата тежи толкова ? Или животът ?/;
5. единственият вид ,натоварен с парадоксалната трагедия всеки да се ражда различен и свободен , а да живее еднакъв и прикован към Вездесъщия Социум.
Ето , затова , аз реших просто да натисна " Send" и да ви изпратя моята среднощна суматоха.
Keep thinking......