Коледни мисли и Теория на относителността

Това е то. Годината се свърши.
Още една Коледа се изтърколи изпод пръстите ми.Колелото на живота се върти ,върти ,върти и не спира , само дето май всеки следващ оборот е по-бърз от предишния?!Почитания , мистър Айнщайн.Времето е относително , хората са относителни , дори и аз съм относителна от гледна точка на деформацията на пространствено-времевия континиум.
Но виж ..има нещо , което е абсолютно неотносително- Коледа в компанията на хората,които обичаш.Това е конкретна , а не относителна стойност в нашето непараметрично уравнение на живота.
Какво е Коледа за мен - дали е просто момент във времето или : среща с близки , топли мигове с любими лица ,начин да бъда дете отново.На Коледа времето върви наобратно - ах,какви деца сме всички ние по Коледа...
Коледа е вярата , надеждата и любовта на хората към живота , началото на нещо светло ,свежо и ново...
Коледа е камината , пръскаща огнени искрички , миришещи на дърво...
Коледа е боб-яхнията на баба ми , старателно готвена 8 часа на бавен огън в глинено гърне.
Коледа е възклицанието на близките ми до сърцето хора - "Наздраве"...
Коледа е ,когато синът ми извиква гальовно: "Мамо , обичам те,ти си добра почти колкото дядо Коледа..."

Весела Коледа , мили хора.Наздраве и бъдете добри почти колкото дядо Коледа през новата година ..и не само през нея.
Сбъдвайте мечти ,без да искате нещо в замяна.
Безкористната доброта е най - неотносителното нещо във Вселената....

Честит празник,студенти!

Поздрав за всички настоящи,бъдещи и бивши студенти.
Студент-това е състояние на духа - да си млад по възраст/ и по душа / ,широко скроен , с търсещ интелект, срещащ трудностите и сладичките неща в живота.
Keep walking!!!

Happy Birthday to me!!!

Днес отново е ден за равносметка,защото отново по това време на годината се раждам - за енти-път...Равносметка-колко клиширана дума - но вярна.Теглиш чертата на плюсовете и минусите и правиш планове за бъдещето,на което отново по същото време догодина ще правиш равносметка..И така до безкрай. Не ,не до безкрай ,а дотогава , докато Господ е направил плановете си за теб. Защото без него твоите равносметки са си просто сметки без кръчмар....
РАВНОСМЕТКА :

1. Обичах много..и всички.../ е,почти всички/
2. Смях се системно..
3.Най - накрая станах шофьор...
4.Плаках ...понякога
5.Преживях най - страхотния Джулай в живота си / засега /
6.Придобих някои дребни материални нещица , които улесняват живота ми ,но не са самоцел..
7.Работих здраво и упорито...
8.Разпусках мегаяко с приятели...
9.Ходих на фитнес....три пъти
10.Казвах на сина ми колко много го обичам / а дали му го показвах достатъчно ?Хм../
11.Грешах често и напоително , но никога фатално ...

НАБЛЮДЕНИЯ И ИЗВОДИ :
/ или за грешките и изборът /

1.В живота няма правилен или грешен отговор , а правене на ИЗБОР !
2.Всеки избор води до определени последици.
3.Успяват тези , които правят подходящия избор в точния момент.
4.Този , който се страхува от грешки ,най – често предпочита да не прави нищо.
5.Всяка грешка носи след себе си нови знания и нов опит.
6.По – добре е да мислиш грешно и да правиш изводи от грешките си ,
отколкото да бездействаш и да спреш да мислиш , парализиран от страх !

Ами това е .......Останалото е мълчание./Брей!!!/

НАЗДРАВЕ!
Както казва моят приятел Сър Питър / а.к.а. Пешко /:
" Може би светът би бил по - добър ,ако всеки сръбне по едно малко!"

Посвещава се на децата на 60-те,70-те и 80-те години!

Ако сте били дете тогава,когато погледнете назад,ще ви бъде трудно да повярвате,че сте успели да доживеете до днешния ден.


Ние се возехме на коли без предпазни колани и без въздушни възглавници.
Креватчетата ни бяха оцветени в ярки бои с огромно съдържание на олово.
На шишенцата с лекарства нямаше секретни капачета,вратите често не се заключваха ,а шкафовете в къщи не се заключваха никога.
Пиехме вода от улични чешмички, а не от пластмасови бутилки.На никого не би му хрумнало да кара колело с каска. Ужас , нали ?



С часове си правехме самоделни колички от дъски и лагери,намерени на някое бунище , и едва ,когато летяхме по нанадолнището си спомняхме , че сме забравили да им сложим спирачки. Сутрин излизахме от къщи, играехме по цял ден и се прибирахме,когато запалваха уличното осветление-там ,където го имаше.И през цялото това време никой не можеше да разбере къде сме.


Нямаше мобилни телефони,представяте ли си ?
Няколко човека ядяхме един сладолед и пиехме лимонада от една и съща бутилка – и никой не умря .
Нямахме компютри, 3D- игри, компактдискове ,GSM- и ,160 канала кабелна телевизия, интернет и на тълпи ходехме на кино , защото нямаше дори видео!
Затова пък имахме приятели.

Излизахме от къщи и ги намирахме.Ако някой ни трябваше , отивахме до тях и се виждахме с него. Просто така,без предварително обаждане!Сами в този жесток и опасен свят.Без охрана , как изобщо сме оживели ?
Измисляхме сами игрите си,крадяхме череши и ги ядяхме с костилките- и на никой костилките не му порастваха в корема.През междучасията се пръскахме с вода от многократни спринцовки и бутилки „ Веро „ . Нашите постъпки си бяха наши собствени и ние бяхме готови за последствията.Порязвахме се , ходехме в синини и натъртвания или си чупехме костите- но никой никого не съдеше. Смятахме,че за всичко сме си виновни ние самите. Представата , че можеш да се откупиш от ченгетата или да се скатаеш от казармата практически не съществуваше. Родителите на онези времена вземаха страната на закона , можете ли да си го представите???
Да-а-а , такива бяхме ние , а ето какви станахме :


1. По погрешка въвеждаме системната си парола на микровълновата печка.
2. Имамe списък от 15 номера , за да се свържем със семейството си, което се състои от 3 човека.
3. Препращаме e-mail на колегата си , който седи в съседната стая.
4. Губим контакт с приятелите си , които нямат електронна поща.
5. След края на работния ден се връщаме вкъщи и отговаряме по телефона така , сякаш още сме на работа.
7. Изпадаме в паника , ако излезем от къщи без мобилен телефон и се връщаме да си го вземем.
8. Щом се събудим сутрин , първата ни работа е да влезем в интернет ,още дори преди да си изпием кафето.
9. Сега накланяш глава , за да се усмихнеш.
10. Четеш този текст , съгласен си с него и се усмихваш.
11. Още по – лошо - вече си намислил на кого да го пратиш.
12. Прекалено си увлечен , за да забележиш , че в този списък няма номер 6.
13. Трябва ти само секунда , за да пробягаш с поглед текста и да се убедиш , че номер 6 наистина няма.

Източник : някъде из нета.....

Деца

Ние сме малки деца,
които се лутат наоколо.
От време на време порастваме,
но само за да си играем до по-късно,
и да не ни прибират за досадното лягане.

ЗАЩО?

Защо слънцето изгрява все от изток, като има и други посоки?
Защо всяка вечер се стъмнява ,когато в тъмното виждам по-трудно?
Защо заплати дават само веднъж месечно, след като ям всеки ден?

И защо някои хора задават отговори вместо въпроси?
Защо?

Парадоксът на нашето време

Искам да споделя с вас една от любимите ми статии ,публикувана в "New York Times" през 80-те години на 20 век.
Автор - Дж.Карлин
R.I.P

Парадоксът на нашето време е , че имаме високи сгради , но ниска търпимост , широки магистрали , но тесни възгледи. Харчим повече , но имаме по – малко , купуваме повече , но се радваме на нещата по-малко.
Имаме по – големи къщи и по – малки семейства , повече удобства , но по – малко време. Имаме повече образование , но по-малко разум,повече знания,но по - лоша преценка, имаме повече експерти , но и повече проблеми , повече медицина , но по-малко здраве.

Пием твърде много , пушим твърде много , харчим твърде безотговорно , смеем се твърде малко , шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно,лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени , четем твърде малко , гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко.
…Увеличихме притежанията си , но намалихме ценностите си !
Говорим твърде много , обичаме твърде рядко и мразим твърде често.
Знаем как да преживяваме , но не знаем как да живеем.
Добавихме години към човешкия живот , но не добавихме живот към годините….
Отидохме до Луната и се върнахме , но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед. Покорихме космическите ширини , но не и душевните. Правим по – големи неща , но не и по-добри неща.
Пречистихме въздуха , но замърсихме душата. Подчинихме атома , но не и предразсъдъците си. Пишем повече , но научаваме по – малко!
Планираме повече , но постигаме по – малко.
Научихме се да бързаме , но не и да чакаме .
Правим нови компютри , които складират повече информация и бълват повече копия от когато и да било , но общуваме все по – малко.
… Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане , на големите мъже и дребните души , на лесните печалби и трудните връзки . Времето на по – големите семейни доходи и на повечето разводи , на по – красивите къщи и разбитите домове .
…Времето на кратките пътувания , еднократните памперси и еднократния морал , на връзките за една нощ и наднорменото тегло,
на хапчетата , които правят всичко – възбуждат ни , успокояват ни , убиват ни . Време , което има много на витрината , но малко в склада .
Време , когато технологията позволява това писмо да стигне до вас ,
но в също ви позволява да го споделите или просто да натиснете
“ Delete ”. Запомнете : отделяйте повече време на тези , които обичате , защото те не са до вас завинаги .
Запомнете : кажете блага дума на този , който ви гледа отдолу нагоре с възхищение , защото това малко същество скоро ще порасне и няма да е вече до вас . Запомнете и горещо прегърнете човека до себе си , защото това е единственото съкровище , което можете да дадете от сърцето си и не струва нито стотинка….Запомнете : казвайте “Обичам те “ на любимите си , но най – вече наистина го мислете .
Целувка и прегръдка могат да поправят всяка злина , когато идват от сърцето .
Запомнете : дръжте се за ръце и ценете моментите , когато сте заедно ,
защото един ден този човек няма да е до вас .
Отделете време да се обичате . Намерете време да си говорите и намерете време да споделяте всичко , което имате да си кажете .
…. Защото животът не се мери с броя на вдишванията , които
правим , а с моментите , които спират дъха ни .

днес

Днес започвам да си правя блог.

Ще пиша за всичко,което ме вълнува и ми се случва.

Вярвам,че Вселената е създадена,за да засвидетелства уважение към всички.Ясно изразени намерения ,подкрепени с абсолютна Всеотдайност.