Ние се возехме на коли без предпазни колани и без въздушни възглавници.
Креватчетата ни бяха оцветени в ярки бои с огромно съдържание на олово.
На шишенцата с лекарства нямаше секретни капачета,вратите често не се заключваха ,а шкафовете в къщи не се заключваха никога.
Пиехме вода от улични чешмички, а не от пластмасови бутилки.На никого не би му хрумнало да кара колело с каска. Ужас , нали ?
С часове си правехме самоделни колички от дъски и лагери,намерени на някое бунище , и едва ,когато летяхме по нанадолнището си спомняхме , че сме забравили да им сложим спирачки. Сутрин излизахме от къщи, играехме по цял ден и се прибирахме,когато запалваха уличното осветление-там ,където го имаше.И през цялото това време никой не можеше да разбере къде сме.
Нямаше мобилни телефони,представяте ли си ?
Няколко човека ядяхме един сладолед и пиехме лимонада от една и съща бутилка – и никой не умря .
Нямахме компютри, 3D- игри, компактдискове ,GSM- и ,160 канала кабелна телевизия, интернет и на тълпи ходехме на кино , защото нямаше дори видео!
Затова пък имахме приятели.
Излизахме от къщи и ги намирахме.Ако някой ни трябваше , отивахме до тях и се виждахме с него. Просто така,без предварително обаждане!Сами в този жесток и опасен свят.Без охрана , как изобщо сме оживели ?
Измисляхме сами игрите си,крадяхме череши и ги ядяхме с костилките- и на никой костилките не му порастваха в корема.През междучасията се пръскахме с вода от многократни спринцовки и бутилки „ Веро „ . Нашите постъпки си бяха наши собствени и ние бяхме готови за последствията.Порязвахме се , ходехме в синини и натъртвания или си чупехме костите- но никой никого не съдеше. Смятахме,че за всичко сме си виновни ние самите. Представата , че можеш да се откупиш от ченгетата или да се скатаеш от казармата практически не съществуваше. Родителите на онези времена вземаха страната на закона , можете ли да си го представите???
Да-а-а , такива бяхме ние , а ето какви станахме :
1. По погрешка въвеждаме системната си парола на микровълновата печка.
2. Имамe списък от 15 номера , за да се свържем със семейството си, което се състои от 3 човека.
3. Препращаме e-mail на колегата си , който седи в съседната стая.
4. Губим контакт с приятелите си , които нямат електронна поща.
5. След края на работния ден се връщаме вкъщи и отговаряме по телефона така , сякаш още сме на работа.
7. Изпадаме в паника , ако излезем от къщи без мобилен телефон и се връщаме да си го вземем.
8. Щом се събудим сутрин , първата ни работа е да влезем в интернет ,още дори преди да си изпием кафето.
9. Сега накланяш глава , за да се усмихнеш.
10. Четеш този текст , съгласен си с него и се усмихваш.
11. Още по – лошо - вече си намислил на кого да го пратиш.
12. Прекалено си увлечен , за да забележиш , че в този списък няма номер 6.
13. Трябва ти само секунда , за да пробягаш с поглед текста и да се убедиш , че номер 6 наистина няма.
Източник : някъде из нета.....
Няма коментари:
Публикуване на коментар