Аз не вярвах,че ще те срещна,
моя любов невъзможна.
Бог не помага на грешници,
Бог не обича безбожните.
* * *
Беше тъжен светът в ореола на залеза.
Отдалеч блестеше кръстът на магистралите.
На такова разпятие аз издигнах живота си ,
докато мои приятели се издигаха с тостове.
Едва сега ви разбирам приятели,съученици,
върху мен като бичове бият злобните ви езици.
Всеки белег от вашите рани
между нас става граница рязка,
ала камъкът , хвърлен връз мен,
вас самите жестоко задраска.
* * *
Не можех сам.
Такива изгреви и залези
умираха край мене.
Дъждовни капки в дланите ми слизаха.
Очи сплитаха в пространството антени.
Влюбени наблизо се прегръщаха,
преди да разберат,че в света забързан,
повече от всяка обич,
омразата след време ще ги свързва.
* * *
Не можех сам.
Тъй дълго в самотата
съм чакал някой да разбие прага.
Змия да влезе под вратата,
да ме целуне и да не избяга.
* * *
Затворената птица - мисълта-
с крилете си главата ми ще пръсне.
Преди да я подгони есента,
тя в клетката си лудо ще се блъсне.
Мъглата много дълго ще зазижда
пътеките към слънчевата пита.
Дори свободни , птиците не виждат,
щом е мъгливо - накъде отлитат.
* * *
Ти дойде като синя птица
срещу сивите мигове.
Дойде като орлица
от античните митове.
Кой говори чрез тебе - не зная ,
но какъвто и да е жребият -
приемам го докрая.
* * *
Едва сега разбирам колко дълго
ръце един към друг протягахме.
И колко дълго тихомълком
душите свои разгадавахме.
Какво огромно разстояние
не можеше да ни изплаши.
Не беше време за признание -
пред нас крещяха пълни чаши...
..И погледите ни се срещаха -
лъчи върху искряща ножница.
Когато се събират грешници
и нови грехове възможни са.
* * *
Нещо много малко
разделя човек от човека.
Нещо може би преодолимо.
Ти ме имаше често в свойта пътека.
Аз понякога също те имах.
Но не можех,щом изгревът трепка пред мен ,
във посока обратна да тичам.
Сбогом моя любов,вдъхновение -
ти не знаеш колко те обичам..
* * *
Престанах да те търся.
Дъждът премина в сняг.
И светлите му мълнии
зачеркват твоя праг.
Дърветата , засрамени,
прикриват голотата си ,
подобно на измамени
актриси пред театрите.
Пъртините са тъй широки за самотници.
Но как да ти се сърдя,че бягаш от живота ми ?
Ти си такава - като снега ,
прикрита в свойта шуба.
Повярвай , аз съм силен,
дори да те загубя.
Да те съзирам нейде
във небосклона синкав,
понесена от вятъра,
почти като снежинка.
* * *
Аз не вярвах,че ще те срещна,
моя любов невъзможна.
Бог не помага на грешници,
Бог не обича безбожните.
В този свят ,залюлян от люляци,
заживя ти без страх и тревога.
Заживя ти през няколко улици,
затова да те срещна не мога.
Само вечер,почти като цвят
от цвета на живота отронен,
търся твоята улица пак.
Коленича.
И слушам Бетховен....
В памет на И.И.
" Memento mori..."
