Има дни ,в които си мислиш,че няма да има утре.
Има дни ,в които не усещаш сърцето си да бие.
Има дни, в които болката е толкова голяма,че не можеш да дишаш.
Има дни , в които ставаш суеверен и метафизичен до дъното на душата си.
Има дни , в които вярваш във всички земни и неземни сили, и започваш да им се молиш .
Има дни , в които небето е черно , а слънцето е угаснало.
Има дни , в които единственото,което стискат дланите ти ,е ръката на детето ти и една икона ,на която шепнеш тихо.За да ти помогне.
Има дни , в които вярвяш,че Господ е някъде там - строг,справедлив и всевиждаш.И искаш да му споделиш нещо.Нещичко.
- за Любовта - изначална,погубваща и изграждаща.Тя те прави Създател.
- за Надеждата,която пулсира,дори и когато не дишаш.Но те кара да усещаш,че си жив...
- за Вярата,която ти дава криле.И ставаш птица...
- за птичето,което отлита един ден от гнездото и тъгата,която оставя след себе си...
- за същото птиче ,чиито уплашени родители се радват,когато расте,защото това дава смисъл на живота им,въпреки предначертаното отлитане...
И ИМА ДНИ ,когато Господ слуша разказа ти,усмихва се тихичко и ти дава знак.
Че те е чул.
В ден като този.
