Парадоксът на нашето време

Искам да споделя с вас една от любимите ми статии ,публикувана в "New York Times" през 80-те години на 20 век.
Автор - Дж.Карлин
R.I.P

Парадоксът на нашето време е , че имаме високи сгради , но ниска търпимост , широки магистрали , но тесни възгледи. Харчим повече , но имаме по – малко , купуваме повече , но се радваме на нещата по-малко.
Имаме по – големи къщи и по – малки семейства , повече удобства , но по – малко време. Имаме повече образование , но по-малко разум,повече знания,но по - лоша преценка, имаме повече експерти , но и повече проблеми , повече медицина , но по-малко здраве.

Пием твърде много , пушим твърде много , харчим твърде безотговорно , смеем се твърде малко , шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно,лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени , четем твърде малко , гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко.
…Увеличихме притежанията си , но намалихме ценностите си !
Говорим твърде много , обичаме твърде рядко и мразим твърде често.
Знаем как да преживяваме , но не знаем как да живеем.
Добавихме години към човешкия живот , но не добавихме живот към годините….
Отидохме до Луната и се върнахме , но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед. Покорихме космическите ширини , но не и душевните. Правим по – големи неща , но не и по-добри неща.
Пречистихме въздуха , но замърсихме душата. Подчинихме атома , но не и предразсъдъците си. Пишем повече , но научаваме по – малко!
Планираме повече , но постигаме по – малко.
Научихме се да бързаме , но не и да чакаме .
Правим нови компютри , които складират повече информация и бълват повече копия от когато и да било , но общуваме все по – малко.
… Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане , на големите мъже и дребните души , на лесните печалби и трудните връзки . Времето на по – големите семейни доходи и на повечето разводи , на по – красивите къщи и разбитите домове .
…Времето на кратките пътувания , еднократните памперси и еднократния морал , на връзките за една нощ и наднорменото тегло,
на хапчетата , които правят всичко – възбуждат ни , успокояват ни , убиват ни . Време , което има много на витрината , но малко в склада .
Време , когато технологията позволява това писмо да стигне до вас ,
но в също ви позволява да го споделите или просто да натиснете
“ Delete ”. Запомнете : отделяйте повече време на тези , които обичате , защото те не са до вас завинаги .
Запомнете : кажете блага дума на този , който ви гледа отдолу нагоре с възхищение , защото това малко същество скоро ще порасне и няма да е вече до вас . Запомнете и горещо прегърнете човека до себе си , защото това е единственото съкровище , което можете да дадете от сърцето си и не струва нито стотинка….Запомнете : казвайте “Обичам те “ на любимите си , но най – вече наистина го мислете .
Целувка и прегръдка могат да поправят всяка злина , когато идват от сърцето .
Запомнете : дръжте се за ръце и ценете моментите , когато сте заедно ,
защото един ден този човек няма да е до вас .
Отделете време да се обичате . Намерете време да си говорите и намерете време да споделяте всичко , което имате да си кажете .
…. Защото животът не се мери с броя на вдишванията , които
правим , а с моментите , които спират дъха ни .