Приятели,ровейки се безразборно в нета , попаднах на едно истинско богатство,полъх от годините на безгрижието , спомен от света на мечтите и белег,че все още сме живи и истински.Ето,подарявам ви това съкровище-насладете му се.
Сайт "Нашето детство"-за децата от 60-те,70-те и 80-те години на 20 век.
Къде остана детството?
Къде ми са детските книжки,
кажи ми мой прашен сандък?
Закусиха сивите мишки
с вълшебните букви - язък!
Къде ми е класната стая,
къде е коравият чин,
а, б, в, тире, запетая,
забравих ги вече - амин!
А днес моят собствен наследник
извършва геройски бели.
Не съм се изгубил безследно
щом той ме повтаря, нали?
Къде е момчешката дързост,
след мене защо не върви,
отминаха стъпките бързи
и ехо не чувам, уви.
Къде ли се водят войните
за мойте наивни мечти,
дали пък не са ми сърдити,
че съм ги отрекъл почти?
А днес моят собствен наследник
извършва геройски бели.
Не съм се изгубил безследно
щом той ме повтаря, нали?
Щом той ме повтаря, дали?
Няма коментари:
Публикуване на коментар