пънк завинаги

Пънку нема да умре....
Една незабравима фраза от края на 80-те-годините на новата вълна в музиката и мисленето , на неформалните организации и "Екогласност",на "Кравай" ,"Синьото кафе" и "Попа",на "Нова генерация" и Милена и "Ревю"....
Трубадурите на промяната-промяна в душата , в съзнанието , в обществото...
20 години по-късно , 09.08.2009 година,20 часа
Летният театър - Бургас
Концертът " Веднъж и завинаги",за втори път след София
"Контрол" с Кольо Гилъна , "Ревю" с Милена Славова и "Хиподил" със Светльо...
Незабравимо , безценно , неподражаемо....


Поздрави за Девил и Феникса...Къде ли сте сега , момчета?

Директор на водопад

На крака сме родени
със краката твориме,
по познати пътеки
всички дружно вървиме,
общо взето щастливи,
общо взето нещастни,
домовете ни пълни,
но главите ни празни.

От сън уморени
по бюрата лежиме,
носим пълни кореми
и затова ще тежиме,
с бързината на мравки,
но с идеи големи,
всеки се бърка
в чужди проблеми.

Припев:
Вишист до вишиста,
комин до комин,
пушеци разни,
бял, червен и син.
Животът е труден,
но понякога плах,
наляво да тръгнем,
но със десния крак.

От яйцето със песен
валяк път си пробива,
всичко що е природа
със асфалт ще залива
магистрали и централи,
завод до завод,
всички дружно вървиме
към научен възход.
Искам да бъда директор, на водопад!