Планината

Част втора

Валевци

Продължихме към Севлиево,знаехме,че трябва да търсим село Валевци,по поречието на р.Росица.
Никога не бях ходила по тези места.Китни,чисти,подредени селца,запустяващи,тук-там се мерне каскета на някой клатушкащ се дядо и бастунчето на трепереща от тежестта на годините си бабичка.Кучета ,кокошки и коне.
И една дива,нахално свежа и независеща от нищо и от никого красива,красива природа...
Намерихме вилата и ловното стопанство,където вече ни очакваха приятелчетата - от София, Пловдив ,Варна и от какви ли не още краища на милата ни татковина.
Камината отдавна гореше ,виното искреше в чашите и в очите на част от тайфата.
Няма такова чувство,повярвайте ми,което да се сравни с влизането в топла хижа с камина и вино привечер в планината.А навън Здрачът броди между клоните на дървета,студът влиза под кожата , чува се вълчи вой .....и изведнъж изтерзаната ти душа потъва в топлината на къщурка,сгушена в Балкана.
Чувството е наистина много хайтовско,може би дори радичковско-неземно,нереално и все пак , природно предопределено.
А навън ,по моравата бягат коне - бял и черен - като истински еднорози . Само сенките им се виждат,но ти усещаш вятърa в гривите , устремa в пръхтящите ноздри и нетърпението ,насъбрало се в копитата им.



Следва продължение...