По пътя

Не трябва да се страхуваме да правим това , което не умеем.
Нали в началото не сме умеели нищо ?
Хоризонтите , хоризонтите ,приятели ,са тези ,които ни подмамват и вървим към тях със страх , тревога и надежда , докато сърцето ни лудо препуска и ни напомня,че сме живи.
В това е същността на пътя - всеки нов ден да се чувстваш като начинаещ в някоя област и да изпитваш непреодолим хъс да я покориш и да я направиш своя.Хищничество?
Инстинкт? Его? Любопитство?
Копнеж!Копнежът :
- в очите на дете,което е опиянено от всичко,което усеща край себе си.
- в неприкритата искрена еуфория ,всеки път ,когато вижда птиците,морето и звездите,все едно му е за първи път.
- в болката на новороденото ,когато Нашия свят става Негов свят.
- в магията на всеки "първи път" в живота ни.
- в онази луда искра ,пробляснала в погледа на Колумб,когато е видял брега на Новия свят.
- в опитомяването на дивото.
- в приближаването към далечното.
- в усещането сутрин да се събуждаш като ученик,а вечер да заспиваш като мъдрец...

Ноевият ковчег е направен от любители.
Професионалистите са построили "Титаник".

Не трябва да се страхуваме да правим това , което не умеем.

Жалко ще е да не опитваме.