Красиво..
И живо... И нещо обичано.
Далечно...
Недокоснато..
Недоизказано...
Недоизвикано...
Все още непреглътнато..и незабравено .
Като жива вода.
Като спомен.
Като птица , летяща на юг.
А оставила малкото тук,
като молитва за жадувано завръщане...
Като слънце, поело към залеза.
А знаещо,че и утре е ден....
Като атом,сънуващ Вселената.
А събуден от Големия взрив.
Като теб.
Като мен.
Като тях.
Като забравен грях.
Като далечен страх.
Като прикрита суета
и звезден прах.
Красиво..
И живо... И нещо обичано..
Като теб.
Като мен.
Като тях.
Китен ,1994 г.
"Край нас има толкова много красота ,че понякога ми се струва,че не мога да я понеса..."
Няма коментари:
Публикуване на коментар